.
КНИГИ
АВТОРЫ
ТЕМА
ПОИСК
СПРАВКА
 
Он пришёл отпустить измученных на свободу
Р. Браун
 
   
Глава 4
 ВЪЗВЕЛИЧАВАНЕ В СИЛА

РАЗКАЗА НА ЕЛАНИЯ

Сега аз бях член на "братството", имах ново име и станаг вещица. След около месец след подписването на договора с сатана, аз се срещнах за първи път с върховната жрица на региона. Общината в моя град беше не много голяма, около 3000 човека. Жрицата се свърза със мене и ми каза ,че иска да ме види у дома си. Това ,че толкова висока личост ме покани при себе си, много ме удиви. Само някои момичета са се срещали с върховните жрици, пък и то даже в случай на дисциплаинарно изискване или в случай на особенно поръчение. Нейния дом беше много разкошен и красив, тя управляваше с желязна ръка.
- Ти си избрана от сатана по особенен начин, за да бъдеш обучена на неговата работа, - каза ми тя, - и, ако не дойдеш по близо, ще станеш негова върховна жрица.

В кръговете на сатанинските култова това голяма чест. Върховната жрица, много години занимаваща този пост, даже въпреки своята възраст, беше много красива и приветлива жена. Но в същото време, в нея имаше нещо хладно. Тя знаеше че аз съм длъжна да я заменя. Върховните жрици винаги се унищожавали от тези, които ги заменял. На нея и беше дадена заповед от сатана или демоните от висш ранг да ме обучат, за да мога да заменя нейното място. Друг избор, освен да се подчиня на заповедта, тя нямаше.

На мене ми се стори странно, че тя сама ми предложи да се подготвям да заема тази позиция, още повече от това, че аз бях още млада и в същото време, се явявах нова член на култа. Но аз още тогава знаех, че демоните живеещи в мене са вече много по силни от нейните демоните. Сатана и заповяда да ми разясни какви са тези демони и как да ги използвам и как накрая да я унищожа.

Вътре във сърдцето си аз знаех, че не съм предназначена и никога няма да бъда убийца. На мене ми хресваше да живея, и макар и да не ми се искаше да и причиня зло, аз знаех че ако не я убия тя ще ме убие.

В продължение на 12 месеца аз преминах усилена подготовка в различните области. Ние се срещахме много често. В основно в нейната къща. На събранията в отделна за останалите членове на култа стая. Съдържанието на моето обучение съставляваше в основно ИЗУЧАВАНЕ НА ЗАКЛИНАНИЯ. Тя ме учеше да заклевам духовете, за да правят това, което поискам и да да използвам тази сила, която усещах вътре в себе си, обяснявайки , че тази сила, произхожда от демоните, живеещи в мене, учеше ме как да се държа и да организирам служението на култа в качеството на върховна жрица.

"Сестрите на светлината" също взимаха участие в моето обучение. Именно те бяха отговорни за това, моето обучение да премине интензивно, и аз израствах в сила. На техните уроци аз разбрах много такова, че много от върховните жрици не знеха. "Сестрите" ми предложиха да се присъеденя към техните асоциации, но аз се отказах, т.е те винаги ми се струваха много странни.

в програмата на обучение влизаше също и заниманията с източни бойни изкуства. Аз вече знаех малко то карате и джудо, но нищо не знаех за кунг- фу. Моят учител беше среден на възраст китаец, майстор по всички три вида. Това беше известне в нашия град адвокат. Той беше добър към мене, но строг в обучението, и аз на много се научих от него. Той тренираше много от членовете на култа. Учителя забеляза, че аз имам добър потенциал и искаше аз да участвам в състезанията. Но на мене никога не ми се искаше това и аз се отказах. Заниманията с бойни изкуства бяха много строги и болезнени. Аз помолих определени демони да влязат в мене и да ми дадат способности, от които се нуждаех. Разумът и тялото са длъжни да се движат в единство. Аз мжех да скачам много на високо, да правя салто и в движение да атакувам с крака. Освен това аз станах експерт в изпозлването на ножове, нун чаками, мечове,лък, звезди и всякакво източно и огнестрелно оръжие. Не само тези, които занимаваха високо положение в култа, изучаваше всичко това, но и тези, които се готвеха да станат охрана и телехронаител и т.н.

Аз разбрах много за сатана, но в основно, всичко е лъжа. На мене ми казваха за неговата сила и любов към мене, за това, че Бог ме е отхвърлил и сега ме обича сатана и иска аз да бъда негова върховна жрица. "Сестрите на светлината" ми казваха за възможностите да стана регионална съпруга на сатана. В САЩ има всичко 5-10 регионални съпруги на сатана. Това е позиция на голяма сила и чест. Освен това, те изразиха увереност в това, че именно аз имам реалната възможност да достигна тази позиция, постоянно ми говреха за изгодата, ако аз я достигна. В резултат, аз се заразих с жаждата да добия това високо звание.

Демона в физическа обвивка аз за първи път видях в деня на подписването на договора. Следващия демон, койтоо аз извиках сама. Произнасяйки опредлени заклинания аз видях, как той се появи в облак дим, който миришеше на сяра. Всичко това изглеждаше като много странно и невероятно, и въпреки това неговото появление беше реално. Той се яви в физическа форма. Това беше огромно примерено около 3 метра високо същество. Неговото тяло, макар и подобно на тялото на човека, въпреки това беше друго. Той беше целия черен.  

По късно разбрах, че този клас демони, наричани "Черен Воин". При него бяха огенено- червени очи, огромни ръце, а кожата му служеше за броня. Тя се състоеше от дебели черни пластини, подобни на костенуркови, всяка от която имаше 10см в диаметър. Аз знаех че това е много силен демон, но го извиках само за това, за да проверя ще мога ли или не. Той стоеше мълчаливо, гледайки на мене, а аз му казах, че съм "избрана". Неговия отговор беше такъв: - Аз знам, коя си ти и съм изпратен да те защитя. Тебе нищо не те застрашава, докато ти служиш на всемогъщия сатана, нашия господ ибог. Него го наричаха Ри-Чан. Той много пъти се сражаваше за мене, а когато аз не слушах сатана, то налиташе и върху мене. След това аз виждах и говорех с много демони. Със увеличаването на моите способности, аз все повече прониквах в духовния свят, научих се да говоря с демоните, тогава, когато те бяха видими. Въобще, аз рядко ги молих да се появяват, в исключение на случаите, когато исках да направя впечатление на нискостоящите в култа. . Следващия от основните демони, които аз извиках беше Мани-Чан. Това стана на едно от занятията с върховната жрица у дома и. Тя каза, че аз вече съм дошла до този момент на обучение, когато е в ече да се науча на сериозна магия. За целта на тази магия нищо не ми беше казано, а аз и не питах, тъй като по риготовленията, които бяха направени, виждах, че трябваше да се случи нещо важно.

Първо аз със тебешир нарисувах на пода голяма пентаграма, и я обкръжих с кръг. (Значението на този кръг се състоеше в това, явяващите се демони да не могат да излязат от неговите предели и да не нанесат вреда на магьсника или вещицата. Макар общо взето на демона му е все тая има ли го кръга или го няма. Затова аз бързо се научих да бъда внимателна в извикването на демони, които са по силни от тези,които ме защиват). Внимателно поставяйки черни свещи във всеки ъгал на пентаграмата, а една голяма в центъра аз запалих всичките шест. На края на пентаграмата стоеше стол с горелка на нея. Съдържанието на котела беше приготвено по рано от върховния жрец. Той беше напълнен със СВЯТА ВОДА ВЗЕТА ОТ КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА. След това върховния жрец уби куче, пусна от него кръв в особенна банка и ми я даде, за да я отнеса на върховната жрица. Тя ми даде някакви смеси от смлени треви. Водата закипя преди това аз да започна да магьоснича.

Аз не задавах никакви въпроси, а строго следвах инструкциите. Седйки на пода и гледайки централната свещ, аз мърморех: - О велики сатана, силен строител и създател на вслената, аз те умолявам, дай ми демона за ръководство и просветеление в моя живот, за да имам цялата мъдрост и знание. Мой любим господар, отговори на моето желание.
В този миг върховната жрица произнесе за мнен Мани Чан и аз продължавах:
Аз взех треви и кръв и ги хвърлих в кипящия котел. От него веднага започна пара, и цялата стая се изпълн с зловоние. След това взе златно сандъче, почерпи от котела съдържимото, внимателно го постави на стола и почна да чака. След 5 минути съсържимото се превърна в пудра. Аз взех пудрата и я хвърлих в пламъка на свеща в центъра на пентаграмата. Веднага с рязко шипение избухна пламък и свеща изчезна в облака на бяла светлина. Със неговото изгасване се появи някаква фигура.

Това беше много красив човек. Той имаше черни коси, а очите излъчваха интелигентност. Аз бързо застанах на колене до пентаграмата и изтрих с парцал тебешира, за да има проход. Младия човек , който беше и демона Мани-Чан във физическа форма, излезе от пентаграмата през прохода, който му приготвих, и заговори със мене на правилен на английски в много мека форма с видима любов. Той каза, че ще обитава във мене и никой няма да ми причини вреда. Той още каза,че ще бъде моя "изкупител", ще ми даде мъдрост и знание и ще бъде мой учител и ръководител.Аз се съглсих очарована от неговата красота. След това той влезе напарво във мене, но в момента на влизането, неговия облик се измени и той се превърна от човек в демон. Неговия вид беше УЖАСЕН. Той беше абсолютно голям. Неговото лице се превърна от рекрасен в ужасяващо -безобразен! Той беше абсолютно гол. Неговото лице се превърна от светло кафяво във къса и твърда козина на свиня, а очите черни и злобни. КОгато отвори устата, се показаха жълто-мръсни зъби. Ръцете станаха необикновенно дълги, с криви пръсти и дълги нокти. Той победно се захили и влезе напарво във мене. Аз в ужас извиках. Първо от неговия вид след това от пронизващото цялото тяло такава страшна болка, каквато още никога по рано не изпитвах. Беше такова впечатление, че все едно горя в огън. До известно време аз все още мислех, че ще умра, ни и исках това. КОгато извиках, излезе Ри-Чан мислейки че някой ме атакува, но Мани Чан ми каза ,че той е а ме е предупредил, че това е малка демонстрация на това, което ноже да стане със мене, ако не съм му послушна. Той заяви, че не само не смята да излиза, но и никой и нищо няма да го накара да напарви това. От този момент отй стана основен демон в моя живот. Той общуваше с мене, насочаваше мислите ми напарво в моя разум, а аз говорейки с него на глас посредством вътрешния духовен човек. Тогава все още не разбирах, че Мани Чан не може да знае какво мисля. Той ме контролираше и ме държеше през цялото време открита за сатана и другите демони, за да не могат да идват и да си заминават, когато поискат или когато аз поискам това. Моят живот беше съсредоточен около него.
Цялото свое време и сили аз давах на това да намеря начин да го контролирам, но той имаше власт над мене повече отколкото аз над него. Често той отклюваше моето съзнание и напълно контролираше моето тяло, използвайки го така, както му е нужно, говореше чрез моите уста. Той ме контролираше, когато ядях, спах, следеше за това как си изпълнявам своята работа, общувам с хората и т.н. нахлувайки във всички области на моя живот. Чрез него аз се научих да изпозлвам бесове в духовната война и да ги усливам с помоща на своето духовно тяло, използвайки техните церемонии, насочвайки ги срещу други вещици, църкви а даже и Божии служители. Той ми даде способност да говоря на разни езици, да ходя и да общувам с властите на този свят.
Но Мани Чан не беше тази светлина,к оято обещаваше да бъде, не беше тази любов и красота, какъвто ми се яви първия път. Той беше съл и нечист и пояждашеше моята душа и тяло, донасяше ми много страдания и болка заради това че аз не желаех да участвам в човешките жертвоприношения. Моя живот беше подобен на страшен сън. Аз живеех двоен живот: бях член на сатанински култ и едновременно член на голяма християнска църква, където се учих да пея в хора и да участвам във много мероприятия. Аз се мъчих постоянно, бях напълно свързана и една секунда не бях свободна.

Започнаха пререкания с другите вещици. Тези битки ставаха по различни причини. Във основно, когато по силна вещица извикваше в себе си демони заради слабост. Това я правеше силна, а на слабата и струваше живота, тъй като тя не можеше да се защити. Демоните нямат преданост. Те винаги отиват при по силния. Въобще царството на сатана е построено на принципа съперничество, което е пряко противоположно на Божието, където всички служат един на друг.

Обикновенно тези битки не стават на физическо ниво, макар и понякога демоните да се изпозлват за физическо унищожение на физически слаби магьосници. Както една от вещиците, нея я наричаха Сарра, почна да ме такува. Аз се опитах да и обясня, че ако не ме остави в покой, аз ще трябва да се унищожи. Но тя не повярва и затова аз трабваше да се сражавам. Това, което стана, беше ужасно. Когато аз един след друг извиках в себе си нейните демони, тя ставаше все по слаба.

Пъровначално всички демони се биеха: те ме повдигаха, мятаха ме по стените, без видими физически въздействия ме душиха, но след това срещу нея излязоха Мани- Чани ,и Ри_чан и други демони. Те разкъсваха тялото и на части. Най накрая осъзнавайки, че бях "избрана", тя изгуби битката. Сарра навреме отстъпи, за да остане между живите. След това тя в резултат на травмите, дълго време лежеше в болница. След няколко години, аз някак си се срещнах с нея и тя ми разказа, че именно в болницата приела Исус Христос за свой Господ и сега служи напълно на Него. Повярвайте ми, измененията в нея бяха прекрасни.

Моята първа среща с сатана беше незадълго до врмето когато аз станах върховна жрица. Той ми се яви в физическа форма на мъж и ние седяхме и си приказвахме. Той каза, че аз ще бъда върховна жрица, и че аз за него съм особенна. За да стана върховна жрица, ще трябва да бъде принесена жертва и да се пролее кръв за моето "очисване". Аз ненавиждах жертвоприношения, но разбрах че това ще бъде животно и малко се успокоих.

Аз видях пред себе си прекрасен мъж, светещ и сияещ. Той се държеше така, като че ме обичаше и не представляваше никаква опасност. Мани-Чан и Ри-Чан не бяха в готовност или имаха някакви опасения. Аз бях омагьсана от тази среща. На мене ми се искаше той да се върне и аз разбрах дълбоко в себе си че се нуждая от него. За първи път аз почувствах че ме обичат. Но как се лъжех! Той ме ненавиждаше. На него му трябваше само да ме използва в своя изгода, а след това да ме унищожи.

За две години обичение аз редовно посещавах събранията на култа. Те се провеждаха в различни места, в скалдови помещения, църкви, домове и т.н. На някои от тях присъстваше лично сатана. Мене ме притегляше къ него все повече и повече, както "мотълька на огонь" Аз добре знаех че ме хвана в капана си.

Незадълго до момента да стана върховна жрица, аз за първи път видях човешко жертвоприношение. Ние бяхме в стара ферма, където присъстваха около 1000 човека. Жертвата беше малко дете. Майката го даде за жертвоприношение, тъй като го считаше за голяма чест. Както писах по нагоре, това обикновенно са деца родени незаконно. Никой не знае нито за раждането му, нито за неговата смърт. Детето го сложиха на камения жертвеник, който беше във вид на преобърнат кръст.

Аз никога няма да збаравя ужасния вик на това дете, когато свещеника му прободе гърдите с остър нож, и откъсна живото сърдце. След това беше излята кръвта, която първи пиха върховния свещеник и жрица, а след това всички желаещи. Това даваше на много да получат нови, по- силни демони. Освен това съществуваше вяра, че ако децата са били заченати по време на жертвоприношение то те се раждаха силни и особенно надарени в сатанизма.

Притисната от всички страни и обхваната от ужас, аз не можех да се откъсна. Вътре във мене бяха пустота и студ. Възникваше въпрос, защо на сатана му трябват такива жертви? Нима не му е достатъчна кръвта на Христос. На нас постоянно ни говореха за поражението на Христос на Голгота, за това, че той беше предназначен за жертва на сатана. И тук аз разбрах, че жаждата за кръв и жертви при сатана е неутолима.

Моята решаваща битка с върховната жрица стана след пряката заповед на сатана. Това се случи на голямо събрание в църква, където аз за първи път се срещнах със "сестрите на светлината". Сатана също беше там. Той със жест ми даде разрешение да я нападна и ние почнахме да се бием. Но тъй като тя беше стара жена, битката беше кратка, около 20 минути. Аз не я убих. Не можех. Тъй като много високо ценях живота. Тя се успоки веднага след като видя, че да се бие повече не може. Скоро след това тя приключи своя живот със самоубийство.

След това беше церемонията на моето посвещение в ранг върховна жрица. Жертвата беше кокер -шпаньол. Аз излязох пред хората, които бяха много, тъй като това беше важна церемония. Сатана също беше там. Аз бях облечена в бяла мантия с златни и червени букви на нея, разположени във вид на орнамент.

На главата - корона от чисто злато. След това със своята кръв аз подписах друг договор, в който се говореше за това, че аз съм върховната жрица на сатана. По време на подписването никой не произнесе и звук. След това стана върховния свещеник и обяви на всеуслушание, че аз съм новата върховна жрица и ставам неприкосновена нито за някой от култа, нито за демоните, нито за магьосниците/вещиците, нито за жриците, включително върховните жрици на други общини, тъй като се явявам "избрана". Цялата тълпа почна да вика, да скача, да танцува в демонически екстаз. Изглеждаше че се радва дори сам сатана. Той отново беше в образа на красив мъж, човек на велика мъдрост и власт. Той беше облечен изцяло във ослепително бяло.

Всички се поклониха пред мен и ме превъзнасяха като кралица. Кралица на сатана, "всемогъщия господ". Казваха, че аз винаги ще бъда с него и ще мога да им предавам всичките му желания и заповеди. За първи път в живота си почувствах себе си, като че бях наистина признана. Гордост, възбуждане, усещане прилива на огромна сила бяха толкова огромни, че аз даже почнах да мисля, че никой даже и сам сатана не може да ме унищожи.

Мене ме съблякоха, сложиха ме на каменен олтар, и сатана се занимаваше със секс със мене, за да потвърди, че съм негова върховна жрица. Цялата тълпа, полудя. Много от тях бяха под въздействието на наркотици и алкохол и събранието се превърна в оргия. След това сатана издаде ужасен смях на победа, какъвто аз още не бях чувала за целия си живот. Моето тяло стана хладно и окаменяло. И изведнъж аз почувствах ужасна вина, болка и страдание. Този хлад и тази пустота, които аз почувствах в тази нощ, никога няма да забравя.
 

Предыдущая глава    Оглавление    Следующая глава