.
КНИГИ
АВТОРЫ
ТЕМА
ПОИСК
СПРАВКА
 
Той дойде измъчените да пусне на свобода
Р. Браун
 
   
Глава 1
 РЕБЕККА

От първия момент, влизайк в зданието, тя почувства нещо страно относно това място. Необикновенно сильно присътствие на тьмнината. Какво беше това тя не можеше да определи тя само чувстваше. Също тя знаеше че подобно чувство не е преживявала никога преди.

Ребекка - е лекар. Тя за първи път влязла в мемориалната Болница, за да почне своята практика по терапия. Един месец преди това тя завършила медицинското училище и се за първи път за 30 години от своя живот се преместила далече от дома. Ребекка никога не е смятала че трагедиите които трябвало да преживее, завинаги ще я изменят самата и целия и живот завинаги. Тъмнината която тя постоянно усещала която скришно я наблюдавайки я нещо очаквала.

Изведнъж Ребекка била въвлечена в ред събития, които се оказали проверка на посвящението и, преданност на Господ и Спасител Исус Христос. Първото изпитание дошло бързо: приблизительно след 2 месеца след това, когато почнала да разботи в болницата като лекар. Веднъж вечерта в реанимацията бил докаран човек на около години. Измученото и осакатено тяло на този человек я докарало до ужас. Макар че докато станала лекар тя имала 6 годишен опит на медицинска сестра в реанимациите на големи градски болници. Никога не е виждала нещо подобно.

Работейки заедно с другия персонал над спасението на живота на младия пастор, в сознанието и през цялото време звучал немия вопрос: "Как е могло това да се случи? Кой е могъл да направи това?". Над него очевидно са се, издевавали. ОТ ТЯЛОТО МУ БИЛА ЧАСТИЧНО СЪДРАНА КОЖА, ИМАЛО МНОЖЕСТВО ИЗГАРЯНИЯ, РАНИ ОТ УДАРИ НА КАМШИК, РАНИ ОТ НОЖ И ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО КОЕТО Е ПРИВЕЖДАЛО В УЖАС ИМАЛО ИМАЛО РАНИ ОТ ЕДНАТА СТРАНА ДО ДРУГАТА НА КИТКИТЕ НА РЪЦЕТЕ ОТ ОСТРИ ПРЕДМЕТИ . Той беше в съзнание и се намираше в дълбок шок.

След оказване на първа помощ него го настанили в залата за реанимация, а Ребекка първа отишла да търси полицаите, които докарали ранения. Те не могли да кажат нищо освен че това е бил СЛУЧАЙ НА ОТВЛИЧАНЕ. Когато намерили тялото първо помислили че е мъртав. От по нататъшни обяснения се откзали и бързо се разкарали, мърморейки си нещо под носа.

В реанимацията всички продължавали да се занимават със воята работа, като чели нищо не необичайно не се е случило. Никой както изглеждало не бил удивен или огорчен от състоянието на здравето на пациента.
Ребекка отново почувствала присутствието на тъмнината. Отначало тя била много разтревожена, но работната суета постепенно замъглила това произшествие. В жизнения и опит нямало нищо такова, което би могло да я подготви към шока от свидетелства на това което се случило с младия пастор, заради което той попаднал в ренимацията. Не е знаела и това че следващият удар ще бъде насочен към един от собствените и пациенти , който и бил много скъп.

Но нека първо да погледнем как Господ насочвал Ребекка, за да бъде готова за това, което трябвало да и се случи. Ребекка имала огромна привилегия и благословение да се род в христианско семейство, където нейните родители всеки ден се молили за нея. Тя приела Исус Христос, като свой личен спасител в много млада възраст, но нищо не знаела за относително личното ходене с Него. Тя израснала в много религиозна общност в която не разрешавали да имат приятели или да взаимодействоват с някого извън общината.

Нея я пренебрегвали и в общината и извън пределите и, оскорбявали я и ,и се надсмивали, заради което тя растяла самичка. Освен това тя много боледувала в деството си и често лежала в азлични болници а когато пораснала и открили неизлечимаъа debilitating neuromuscular болест. Но любовта на родителите и осигурявала стабилност в животът и ,и техните молитви я обкръжавали и защитавали. Всичко това несъмнено я пазило от влизане в света на окултизма, който я хванал в своята клопка не малко младежи с подобно минало. 

В продължение на първия учебен ден в медицинската школа Ребекка дошла до монета на пълно посвещение на Господ във всички сфери на своя живот, позволявайки на Исус да господства над нея. Четири години, докато Ребекка се учила в медицинската школа, на нея и се налагало да се бори с ред проблеми възникващи от neuromuscular болест и недостатък на финанси. За тези четири години Ребекка се научила да се доверява на Господ, да ходи с Него всеки ден, да чува какво говори на дъхът и, да следва Неговото ръкводство и да вижда, как той удволетворява всичките и потребности.

До обучението в медицинската школа Ребекка няколко години работила като медсестра. В результа на мощната работа на Господ в животът ,цял ред чудеса тя оставила работата си и пристъпила към обучение в медицинската училище,

Към това време, когато Ребекка почнала да работи в централната больница, тя не знаела абсолютно нищо относно сатанизма или Элания, мощна вещица, която живеела вблизост. Ребекка никога не е мислила че нейното ходене със Христос така силно ще се отрази на духовната атмосфера в тази больница, и че всички сила на тъмнината са се приготвили да противостоят на помазанието Божие, което дошло заедно с нея в тази больница. Тя се оказала въвлечена в колосална борба, която водила Елания, одна от верховните вещици в САЩ. Элания предвождала организирано нападение на множеством магьосници използвайки всичките им сили и умения в областа на магията, за да унищожат Ребекку.

Первата година на работа - това била година на подготовка и практика за студентката след завършване на медицинската школа, за да стане добър специалист в своята област по медицина. Това била най интензивната година на обучение и най плашеща. Ребекка била такава , каквато и всички в тази болница, с исключение на това, че тя постоянно чувствовала нещо странно и неопределено относно тази болница. Но другите не забелявали нищо, даже тези от колегите и, които също били християни. Еще с первите дни на работа Ребекка обърнала внимание на страните взаимоотношения между персонала. Тук царувала атмосфера на ненавист, сплетни и постоянных караници не само в нейното отделение, но и във цялата болница в цяло. Это беше чрезвучайно хладна атмосфера. 

Цялата година мина на върха на огромно физическо и эмоционален натиск, но Господ использваше тази година, за да я приблизить към себе си. От самото начало тя виждаше необикновена сопротива на Евангелието. Много пъти хората с които се опитвах да споделя Евангелието, категорически се отказываха даже да слушат я.

В продолжение на шест месеца от начало на работата в тази больница, администрация, фактически, беше заповядано да премахнат всички Библии от залата, вЪв всички отделения се закачали предупреждения за това че , всеки забелязан в проповядване на Евангелието на пациентите, ще бъде уволнен. На служителите на църкви, идващи в больницата, не се разрешавало да посещават никого, освен своите собственни частни пациенти, и, ако медсестрите ги виждали беседващи с другими болни, охраната извеждала такива извън пределите на болницата и им забранявала да идват отново. По такъв начин, било предприето огромно усилие, за да се изтрие всякакъв спомен за християнството в тази болница.

Още в самото начало Ребекка беше насочена в реанимационната бригада и от първия ден напълно се потопила в работата. Тя провеждаше в больницата до 120 часов в седмицата. Това много и се отрази на здравето и ,и я истощи. Тогава Господ почна настойчиво да и говори, че тя е длъжна по-рано да идва в больницата и да провежда преди работата час в молитва, молейки Господа за това учереждение и за града, за да може Евангелието да се распространява и да принася плодове. 

Тъй като тя слушаше Господа и всяко утро преди работата провеждаше час в молитва, почна да забелязва, че Светия Дух често я насочва в молитва към Отец с молба да разруши власта на тьмнината на това място. Отново и отново тя забелкязваше че,исповядва Числа 10:35, където Моисей е казал: "Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят".

Тя не знаеше, защо е молила именно за това; и понякога и идваше мисълта че е странно, но Светия Дух отново я караше да се моли по този начин.

Тъй като Господ увеличиваше бремето на сердцето и за душите, намиращи се на това място, то тя почна ежедневно да моли Господ да и разреши да стои в проломе за больницата и града, както в Иезекил 22:30-31:

"30 И като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. 31 Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова".
Тя не знаела точно, какво означава "стоящ в пролома", но помоли Господ да я използва както Той иска.

След няколко месеци прибиваване в болницата, Господ и даде много цененен урок на пълно доверие към Него. Веднъж късно вечерта в отделението за неотложна помощ беше докаран пациент с сериозна болка в гърдите, с високо кръвно налягане и възможен инфаркт. В задължението на Ребекка влизаше да обследва пациента и да се грижи за него цяла нощ. Болния пресметнал лекарствата, които е принимал, и сред тях имало едно особенно эфективно за понижение на кръвното налягане и одновремено на снижение натоварването на сердцето. Болния заявил, че в определена доза от този препарата той е взимал постоянно, и Ребекка му повярвала на думите. Надявайки се да предотврати инфаркта, тя му дала тази доза, за да снижи налягането и да снеме натоварването на сърдцето. Но тя не знаела, че такава доза е много опасна, ако се даде цялата наведнъж не увеличивайки я постепенно.

След час тя повикала медсестрата и и съобщила, че при пациента се е получил сърдечен удар, кръвното налягане силно е паднало, и че той се намира на границата на смърта. Ужас я обхванал. Тя веднага се обадила на главния лекаар, съобщила му за станалото и попитала, какво трябва да направи за да неутрализира резултата от влияниято на лекарството. Този хладно и отговорил че тя е допуснала груба грешка, и няма абсолютно нищо, което би могло да я поправи. Оставало само да се чака - дали ще умре пациента или ще или оживее. Няма лекарства, които биха могли да неутрализират действието на на препарата, който тя му е дала. След това добавил, че и той като практикант, той също е допуснал подобна грешка, и че неговия пациент получил обширно повреждане на сърдцето, в резултат едва не умрял в кома.

Много разных мыслей пронеслось в голове Ревекки этим поздним вечером, пока она шла к больному темными коридорами реанимации. Вина, опасение и самообвинение терзали ее, холодный пот выступал на теле, когда она думала, что, по всей вероятности, убила пациента.
Внезапно Святой Дух показал ей ошибочность мыслей, которыми был наполнен ее разум. Тя мислеше така:

"Бог е сътворил вселената където причината и резултата си имат своето място. Заради моята глупава грешка този човек вероятно ще умре. Щом действието на лекарството е необратим, а резултата при всички случаи лош, то няма никаква необходимост да се моли и да очаква ,че Бог ще се намеси в движението на Вселената заради мен и моята глупост". Но Светия Дух меко я напълнил с пълна увереност и знанието на това ЧЕ ТЯ Е ОСОБЕННА! ТЯ Е ДЕТЕ НА ЦАРЯ И ИМА ПРАВО НА ОСОБЕННА ПРИВИЛЕГИЯ, която друг лекар няма! Тя има право да моли Бог Отец ,във името на Исус Христос да поправи грешката и. И това е едно от многото неща за които Исус е умрял на кръста - да имат дръзновение да идват при Бога за милост. Ребекка бързо отишла в една от стите и паднала на колене пред Господ, от цяло сърдце да поправи грешката и, осъзнавайки, че тя се явява дете на Царя, и опирайки се на посланието към Евреи 4:16 "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно. " Ставайки от колене и връщайки се в залата при болния. Ребекка видяла ,че кръвното налягаме е в норма и че пациента няма болки. Новата кардиограма показала че сърдцето му работи в нормален режим. След два дена болния го изписали без всякакви последствия от травмата. Ребекка също се научила да чува гласа на Господ. От време на време Той и говорил с мек глас в духа и, посочвайки и грешките преди да са се случили, обръщал и внимание на това, което тя забравяла или пропускала, помагал и да си спомни това, което тя е чела някога или учила. Тя се научила да пости и да се моли, за да и даде Господ ключ към диагностицирнаето на особенно неясни случаи. Ребекка също се научила да осланя на Господ, за да благослови ръцете и, и никога не започвала каквито и да било продцедури с пациенти, преди да се помоли и да поиска Господ Исус, Великия Лекар, да възложи Своите ръце на нея и да я ръководи. За цялото време на работат и Господ бил верен, и тя никога не е имала негативни последствия след продцедурите, които провеждала. Примерно на шестия месец от практиката си младия пастор, който тя видяла в реанимацията почнал да оздравява и вече можел да говори. Ребекка щателно наблюдавала оздравяването му и постоянно се молила за него. Веднъж той и разказал какво в действителност се е случило с него и заради какво е попаднал в болницата. Боб бил пастор в малка Християнска църква в този град и проповядвал Господ на някои хора, покланящи се на сатаната. Той съобщил на Ребекка, че в близко намиращия се град имало много голямо общество на поклоници на сатана и че сатанизма е много разпространен в този штат. На някои от тези хора той помогнал да дойдат при Исус и те се отказали от служението на сатана и признали Исус за свой Господ и Спасител. Боб и помогнал да се осовбоди от демоните, които някога призовавали да дойдат в тях, за да имат силата на магьсничеството. В тази вечер, когато Ребекка го видяла, той бил отвлечен от сатанистите и привързан на едно от служенията им. Него го повдигнали на сцената пред цялата група и почнали да се гаврят с него. Боб тъкмо го приковавали към кръста, когато един от членовете се развикал че някой е забелязал нещо подозрително и е извикал полиция (сатанистите имат полицейско радио и слушат за всички повиквания). Пастора изгубил съзнание в този момент когато го разпъвали и не знаело какво се е случило да момента когато се събудил в болничния креват. Ребекка беше шокирана. Никога по рано не е чувала за такива неща. Възможно, това и обяснява натиска на тъмнината, който тя чувствала в тази болница. Следващото откровение не я накарало да чака дълго. Тъй като тя работила в реанимацията, беспокойството и продължавало да расте. Ребекка била нощен "лекар на повикване", (тоест във всяка минута могли да я извикат при болен тъй като тя оговаряла за състоянието на здравето на пациентите, намиращи се в критическо състояние). И нейното внимание привляколо прекалено голямата смъртност сред пациентите. Това беше най странно, тъй като нямало никакво обяснение. Обикновенно същестуват определени причини, които довеждат да развитието на болест или смърт. Например, ако някой е получил шок (понижение на кръвното налягане), заради загуба ба кръв и след това с помоща на операция или по друг начин кръвотеченеито било спряно а недостатъка на кръв въстановена по пътя на преливането, то кръвното нялягане не трябва да падне внезапно, ако не започне кръвотечение или не е донесена инфекция. И въпреки това много от пациентите на Ребекка, достигнали стабилно състояние, изведнъж отново без видими причини, внезапно им ставало лошо: или съсрдцето прествало да бие или преставали да дишат, или кръвното налягане падало до нула. Много от тях скоро умирали, макар и да се опитвали да ги спасят с всички сили. Ребекка изучила резултатите от аутопсията на тези пациенти и била много удивена от това ,че те всички умирали по тази причина заради която били докарани в болницата първоначално. Друго, което я удивлявало, това било честото и постоянни халюцианции на пациентите. Когато болните се намират в критическо състояние, за няколко дни такива ги поместват в залата за интензивна терапия, в която няма прозорци, гледащи към улицата, псотоянно е включена светлина и работи монитор. Заради това при някои от тях се губи чувството за ориентация и започват халюцинации (виждане на нещо, което не съществува) Но в тази болницата рецидивите с халюцинации били прекалено чести. Ребекка не се е срещала с подобно явление в ни една от клиниките в които работила по рано. Тя чувствала, че Господ я подбуждал да разпита пациентите за това, какво виждат по време на халюцинациите и за нейно удивлкение, много от тях казвали, че виждат деммони, които влизат в стаята. Своята тревога за голямата смъртност Ребекка почнала да изнася на медецинските петминутки, които се провеждали всяко утро със целия мед. персонал. Но никой както изглеждало не бил разтревожен от това тъй като не и вярвали. След третият опит отново да повдигне дадения въпрос, нея я извикал в кабинета си директора и и казал да си затваря устата и повече да не говори на тази тема, тъй като няма за това достатъчно практика. Ребекка отбелязала на това, че тя има голям стаж, не считайки медицинското училище. Тогава директора и зачвил че ако и по нататък продължава да говори на тази тема той ще я уволни. Ребекка още по сериозно почнала да се моли всяко утро, търсейки от Господ отговор. Първия пробив дошъл чрез една от пациентките и - Перл, въсрастна чернокожа жена от южната част на САЩ, която Ребекка от шест месеца лекувала в дома. Перл била много сериозна и предана християнка, и тя с Ребекка завързала приятелство. Но веднъж през ноща Перл постъпила в болницата в много тежко състояние и Ребекка я настанила в залата за реанимация. Когато на утрото правила обход, медицинската сестра и казала че Перл е имала халюцинации. Ребекка била шокирана. Тя знаела че Перл е силна християнка и няма за глупости да вдига паника. КОгато влязала в стаята на Перл, тази плачела. На въпроса какво се е случило, Перл отговорила, че ако незабавно не я преместят в друго отделение, то тази нощ медсестрата ще я убие. След това разказала как през ноща при нея идвала медсестрата и и казала че няма за какво да се бори за живота, тъй като тя ще и помогне много леко да премине (реинкарнира) в следващия живот. Медсестрата също и казала че може да покани "висши сили" да дойдат и да я съпроводят в следващият "прекрасен живот". КОгато медсестрата възложила на нея ръцете си и почнала да произнася заклинания на неразбираем език. Перл почувствала че губи над себе си контрол. От миналаото си тя знаела какво е това Вуду и черна магия и твърдяла че виждала в своята стая демони. Тя казала на Ребекка че е прекалено слаба за да се противопостави на това и ако днес пре ноща това отново се повтори тя няма да издържи и ще умре. Ребекка се вкамеила от ужас. Тя познавала Перл достъчно добре, знаела че тя не би могла да я лъже и била уверена че това не са просто халюцинации. Медсестрата за, която говорила Перл, отговаряла за нощната смяна в реанимацията. Това била възрастна жена с приятна външност и прекрасен работник, тя била много добре организирана, ималаотлични знаия и добре се грижела за пациентите. Нея я уважавали всички лекари и въобще целия медицински персонал. Ребекка забелязала че тя е хладна и през цялтото време сама, но мислела че това е в резултат на влиянието на найните задължения. Тя не могла да намери нищо отрицателно в нейната работа. Ребекка знаела, че не може да говори за това със своите колеги, тъй като те ще я сметнат за ненормална. Нямайки доказателства, тя не можела да обвини медсестрата. В това време Ребекка почти нищо не знела за магията и още повече за демоните. Единственото, което могла да напарави това било да принесе тази нужда за Господ. В продължение на деня всяка свободна минута тя провеждала в молитва. Към края на деня Господ и потвърдил на сърдцето, че Перл говори истината. Господ също заповядал на Ребекка да седи цялата нощ с Перл тъй като тя била прекалено слаба за да я премести в друго отделение. Ребекка имала почивен и затова да напарви това не и било трудно. Това, което станало в тази нощ, изменило животът и за винаги. Седйки до кревата на Перл и не очаквайки нищо странно. Ребекка изведнъж почуствала силно демонически натиск, какъвто никога по рано не е изпитвала. Хален (медсестрата) така и не дошла в тази нощ в палатата. Ребекка чувствала невидима неимоверна сила, която и се противопоставя, чувствала как някаква невидима огромна ръка се опитва да я забие в мазното петно на пода и да измуче животът и. Ребекка се опитвала да обясни това с научни доводи, опитвала се да се убеди че това е само въображение, но нищо не помагало. Когато тялото и отслабнало толкова, че тя не можела да седи, те с Перл се взели за ръце и почнали тихо да молят Господ да ги защити с кръвта на Исус Христос: "А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване" Откр 12:11 Цялата нощ продължавала неимоверната борба, но Перл я понесла благополучно и на следващото утро Ребекка я преместила в друго отделение. Следващото откровение дошло много бързо. Ребекка организирала Библейски курсове за медсестрите, които привеждала при Господ. Една от тях Джен, най накрая се решила да говори с нея и откровенно и разказала за САТАНИЗМА, къде била въвлечена преди покаянието. Тя разказала че Хелен я учила да стане медиум, и когато тя била почти готова да встъпи в групата на сатанистите, в тяхната болница дошла да работи Ребекка и почнала да и говори за Господ. В резултат тя признала Исус като Господ и Спасител на своя живот и се отказала да има отношения с Хелен и другте вещици. Но въпреки това тя все още се страхвала от Хелен и приятелките и. Джен разказала на Ребекка за това ,че Хелен искала своето "служение" да насочи в работа с особенно критични болни, намиращи се в реанимацията. По време на грижата за тях, тя им казвала, че няма смсъл да се борят за своя живот и те много просто могат да реинкарнират в следващия живот, и по този начин да се избавят от страданията. След това незвисимо от техните желания, тя възлагала на тях ръце и призовавала демоническите духове, които няричали "висши сили" за дайдат тези и да ги съпроводят в следващия живот. Скоро състоянието на такива пациенти се влошавало и те умирали. Джен се страхувала да говори за това някому, тъй като знела че Хелен има добри отношения с лекарите, а на нея просто няма да и повярват. След своето покяние и идване към Христос, тя сменила смяната за да не работи заедно с Хелен. Освен това Джен открила на Ребекка че недалеко от техния град има мощен център на окултизма, един от центровете на разпространение на окултна литература, училище за магьосници и голяма сатанинска църква. Джен потвърдила за всичко, което и разказвал младия пастор, и много се страхувала че с нея може да се случи същото Никой не възприемал на сериозно това окултно общество, това било това което и искал сатана. Малко по късно, още от няколко източници, Ребекка разбрала и за други лекари и медсестри, задействани в тази окултна организация. Тя отново почнала да се моли за това на Господ и скоро получила потвърждение. Изучавайки своята Библия за да разбере повече за сатана и за демоните ,тя разбрала че хората могат да бъдат одържими от демони и да използват силата им за да вършат всякакво зло. Знанието за това дошло при нея тъкмо в това време, когато тя влязла в сериозна духовна война с Хелен и другите сатанисти, работещи в болницата. В своите утренни молитви тя почнала да моли Господ, да върже демоеническите сили на това място, а също в определениете хора, задействани в това. Всяка вечер, преди тръгване към къщи, Ребекка ходила по болницата и на глас не силно, взимала власт над демоническите духове, които вече могли да са там или ще дойдат през ноща. Тя се молила и ги вързала със силата на името на Исус Христос, а също помолила Господ да постави особенна защита около пациентите за защита от демоническите сили. Често, когато била в нощно дежурство, нея я извиквали при пациента, на който изведнъж състоянието се влошавало. Бог дал на Ребекка да различава причината на влошаване. И ако това било свързано с демоническо вмешателство, тя се научила да стои за словото Божие "Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. " Лука 10:19 "И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват." Марко 16:17,18 МНого пъти Ребекка стоейки до кревата на пациента, тихо се сражаваше в молитва свързвайки демоните и заповядвайки им да се махат, провъзгласявайки щита на вярата във името на Исус над пациентите, Хелен ( или някой от персонала, които са били вещици) стояла на другата страна на кревата, насочвайки всички демон, които и били подвалстни върху пациента и Ребекка в това число. За да въстанови влошаващото се сътояние на пациента, Ребекка използвала медицинските си знания, но много скоро разбрала че всички те били слаба помощ, ако не ги съедини с духовно подкрепление и молитва. Рабира се Хелен, сатана и другите работници - вещици благсклонно не се отнасяли към постъпките на Ребекка, затова битката се нажежавала. Ребекка се опитвала да поговори за случващото се със своите колеги - християни, но те се отказвали да и вярват, казвайки и, че тя просто е болна или изморена, или че всичко това е нейно въображение. ПО мяра на нажежаването на борбата, състоянието на здравето на Ребекка ствало все по лошо и по лошо (нейната болест прогресирвала). Тя била под контрола на най добрите лекари в тази клиника. Въпреки всичките и молитви и медицинско вмешателство, тя умирала и знела за това. Най накрая в последния ден на тази година пркатика, тя се разболяла така силно че не могла д а работи. След консултацията на специалисти, които се знимавали с нейната болест, те и разказали, че да живее и останало не много и нищо повече не може да с енаправи. Пред Ребека бил избор: да остане в болницата или да замине у дома. Ребекка решила да замине. И така, тя оставила този град и клиниката, мислейки че никога повече няма да ги види. Но в сърдцето и оставала тежеста за тези много много хора,които били изгубени и се намирали в плен на силата на тъмнината. Целия следващ месец минал в гания, нейната болест прогресирвала, и дошъл момнтакогато Ребекка отслабнала дотолкова, че не можела да ходи, даже да сама да става от леглото. Но заедно с това тя била напълнена с прекрасен мир. Исус всичко контролирвал, и само това я утешавало. ПОсред нощ, когато не и се спело заради силната болка, тя имала прекрасно общение с Господ, мислейки че това е Божията воля да я вземе от живота "вкъщи" Веднъж в края на месеца, нея дошъл да я посети пастор на местната църква. Него го наричали Пат. Бидейки мъж Божий, той не просто приел факта, че Ребекка умира, но почнал да се моли за нея. Идвайки до нея той и казал че Господ му открил следващото: не е Негова волята Ребекка да умира, това е резултата от атаките на групата на много силни вещици "Твоята болест", - продължавал той, -се е услила толкова заради това че на тебе ти напращат демонически сили. Възможно ли е това? Била ли си в контакт с някакви вешици, които знаеш?" И изведнъж Ребекка всичко разбрала! Нейното състояние се влошавало във връзка със нажежаването на борбата, която водила със сатанистите в клиниката. Тя никога не говорила за това на пастор Пат и решила да разкаже за всикчи свои преживявания и произшествия, които и се случили за изминалата година. Загледан в пода, той дълго седял в дълбок размисъл. Сле д това се обърнал и казал: "Аз знаех че това не е волята на Господ за тебе да умираш. Сега аз нямам абсолютно никакви съмнения в това че твоята болест е пряко магическо вмешателство. Ние сме длъжни да се молим и да блокираме силата на тези магьосници". И той почнал да с емоли! Не само той, но и лидерите на църквата и още около 200 члена на църквата се молили и постили всеки ден подред през цялата седмица, ходатайставайки за Ребекка, за да я покрие Господ с защита и да разруши силата на миагията, която била насочена срещу нея. Към края на седмицата, веднъж през ноща, когато Ребекка лежала почти в безсъзнателно състояние, Господ и докарал в паметта фрагмент от книгата на Вочман Ни, който по рано четяла "До тогава докато християнина ясно не разбере, че неговия труд е завършил и няма никаква необходимост да остава на земята, той е длъжен със всички сили да противостои на смърта. Да допуснем че заради кръжаващата среда, физическото състояние или чувства, на нас ни се струва че нашето време е дошло, но това може да се окаже грешка. Вместо предположения, ние сме длъжни да получим определени указания от Господ как да живеем и как да умрем за Него. Всеки призив към преход, идващ не от Него идва от противоположната страна. За да може вярващия да победи смърта, на него му е нужно да смен своето отношение към нея от покорност към нея към противопоствяне. АКо не отхвърлим пасивното отношение, не можем да съборим смърта, но ще бъдем посрамени от нев и ще деойдем към несвоевременен край. Много светии днес бъркат пасивноста с вярата. Те казват че всичко са дали в ръцете Божии. Ако не умрат, значи Той наистина ги е спасил от смърт, ако умрат - значи Той е позволил това да се случи. Нека бъде волята Божия. Изглежда всичко е правилно, но явява ли се това вяра? Абсолютно не. Това е просто позиция на ленивост и бездействие. Ако ние знем волята Божия - това е приспособлението да се молим: "да бъде твоята воля не моята" (лука 22:42). Ние не сме длъжни пасивно да се подчиняваме на смърта. Бог ни казва да работим съвместно с Неговата воля много активно. За исключение, ако ние определено знаем, че Бог сика нашата смърт. Не позволявай смърта да те притиска. Защото ние сме длъжни да бъдем агрсивни към смърта. Библията казва че смърта е нашия враг (1 Кор 15:26) "Духовния човек" Вочман Ни. Когато Господ и докарал в паметта този откъс, Светия Дух тихо казал на Ребекка, че да умира не е воля на Отец, на нея много още и предстои да направи. Тя е длъжна да противостои на сатана и да се откаже да приема от него блест и смърт. Ребекка малкос е поколеба, тъй като в дълбините на сърдцето си ни и се искаше да живее, не искаше да страда, а искаше да бъде с Господ и да има мир и радост, които както знаеше я чакат Там. Но нежният и мек глас на Светия Дух продължаваше да настоява. Най накрая цялата във сълзи, тя се реши да застане на скалата и да противостои на сатана, заповядвайки му във името на Исус да се маха, завявайки, че няма да приеме от неги ни болест, ни смърт. По късно Господ откри на Ребекка, че единствената причина, по която Той е бил спосбен да пробие към нея и да и открие че тя е длъжна да противостои и да се сражава със смърта, била силната молитва на ходатайство на църквата и пастор Пат. Ребекка имала толкова мускулни повреждания, че и потрябвали 3 месеца рехабилитация, но Господ за този период напълно я изцелил и я вдигнал на крака. След това тя се върнала в меморианата клиника, тъй като не и достигало още 2 години до пълното завършване на обучение и практика. Господ я подготвил към среща с Елания, главната вещица, която се опитала да я унищожи.